Златната маска

alex-grey-net-of-being_Golden_mask-1024x551 Човешката натура е сложна. Скрита е под пластове, и пластове, и пластове плътна материя. Някои осъзнават, а други не, но всеки от нас има много маски. Една за пред колегите; друга за пред приятелите; трета за пред семейството; а във Facebook….там сме със съвсем отделна индивидуалност. Още по-малко са тези, които осъзнават, че под всички тези маски има още една…най-трудната за премахване. Тя е за пред нас самите. Докато не премахнем последната маска, оставаме в тъмната, мрачна заблуда на привидната истина. А тя – е най-голямата лъжа. Въпросът тук не е да открием истинското лице на другите, а своето. Първо, трябва да разпознаем, че имаме маска дори за пред себе си. После, стъпка-по-стъпка да започнем да навлизаме все по-дълбоко в безкрайната си вътрешна Вселена. Само на голо можем откровенно и истински да опознаем, приемем и обикнем сами себе си. Може би Ви звучи смешно. Може би се заблуждавате, че се познавате. Може би привидно се държите, като че ли се обичате. А може би….може би….Вие сте от тези щастливи хора, който са тръгнали по пътя на себеоткриването и това, което ще кажа, не Ви се струва смешно и глупаво, а резонира дълбоко в душата ви. Ами, това е положението; ще говоря за душата. За истинската Ви същност…каква абстрактна и трудно достъпна тема. Тема, отбягвана и неразбрана; вечна и безсмъртна; тема, откровенно БОЖЕСТВЕНА. Да, темата всъщност е – БОГ; той/тя/то се крие под последната маска – златната маска. Под нея стои нещо хиляди пъти по-ценно от златото. За да достигнем до там обаче, първо трябва да се отръскаме от определено количество неблагородни метали. Помислете: Кога за последно казахте това, което мислите? Кога за последно направихте това, което искате? Кога беше последният път, в който си помислихте, че държите съдбата си в ръце; че създавате живота, който копнеете да изживеете; че вървите в посоката, в която душата Ви копнее да върви?? За съжаление, живеем в общество, което подкрепя, и дори изисква изкуственият имидж. Всъщност, без него, светът, който сме създали е дори опасен. Колкото по-непроницаеми са нашите маски пред него, толкова по-добре. Живеем в свят, в който откритите хора биват използвани, грабени и осмивани. Съвсем естествено започваме да трупаме около себе си вещи, зад които да се скрием, и хора, който да поддържат имиджът, който сме си изградили. Така се чувстваме в безопастност. Но сигурността и безопастността не винаги са копнежа на душата ни. Работата ми изисква да познавам истинската същност на хората. Разпознавам, когато срещна откровенна, открита душа. Това е рядкост. Ние сме се научили да казваме нещата, които хората очакват да чуят; да се държим по обществено приет начин; да бъдем „нормални”. Именно това е нещото, което ни отдалечава от нашата душа. Някъде в процеса забравяме кой сме; какво искаме; какво мислим….идентифицираме се с желанията, сремежите и мислите на хората около нас, на обществото, в което принадлежим…забравяме собствената си оригиналност; а божествената искрица, мълчаливо седи потулена, отритната, забравена, в сърцето на това външно тяло. Иска ми се да не беше така, иска ми се когато вървя по улицата да срещам усмивки и щастие, а не мизерия и стремглаво летене, цел след цел, към крайната цел на смъртта. Но, трудно е да се види усмивката под хиляди маски, хиляди предрасъдъци и ограничени разбирания за добро и лошо. Научили сме се да крием кой сме, но защо? Защо ни е срам да бъдем себе си? И ако ни е срам, което в крайна сметка значи, че сме нещастни, как по дяволите бихме могли да се усмихнем? Самата идея за щастлив живот става абсурдна, когато сменяме маски и играем роли, от страх да не бъдем отблъснати от обществото, с което сме се срастнали. Душата не вижда живота в ограниченият му, притъпен смисъл. Не вижда какво „трябва” да се прави, казва и мисли. Не вижда повърхностните цели и стремежи на егото. Не вижда необходимостта от обществено приемане, от 15-те минути слава, от закупената любов, или от лъжливото приятелство. Душата вижда красотата във всичко. Душата разпознава себе си във всичко. Душата знае, че вече има всичко, което някога може да поиска; че парите и притежанията само ѝ тежат и ѝ пречат да лети. Душата е свободна и неограничена; необятна и всеобхватна; силна, безстрашна и блажено щастлива. Винаги….. Следващите думи не идват от мен, а от чистата душа на Джон Ленън: „Когато бях на 5, майка ми винаги ми казваше, че ключът към живота е щастието. Когато отидох на училище, ме попитаха какъв искам да стана като порастна. Написах на листа „ЩАСТЛИВ”. Те ми казаха, че не съм разбрал въпроса; аз им казах, че те не разбират живота”. Всеки иска да бъде щастлив. Нашето общество е изградено около идеята, че щастието зависи от външни фактори. Хубава кола; голяма къща; красив партньор; пари в банката, и световно признание…това ще да е абсолютното щастие! Нали? Или……………………..? Всъщност, малко самонадблюдение показва, че тези неща, ни затварят в пагубния кръг на искането и търсенето. Не ни носят свобода, а ни поробват, заривайки все по-дълбоко и по-дълбоко лъчът чиста светлина, който носим в себе си. Според Буда, те са корена на всичкото страдание на тази земя. Какво тогава е истинското щастие? Ами, това трудно може да се опише с думи. Истински щастливите хора, нямат нужда от причина за да се усмихват; не чакат пенсиониране, за да тръгнат да преследват мечтите си; не живеят в страх от утрешният ден; не ги е страх дори от смъртта…защото знаят, че са безсмъртни. Обичат безрезервно и безпрекословно; помагат безкористно; целуват страстно, и светят с бяла светлина в средата на сивото посърнало множество. На първо място, истински щастливите хора, знаят кой се крие под златната маска. Някои откриват себе си чрез изкуството, други скачат с парашут, трети карат сноуборд, четвърти – медитират…няма ЕДИН правилен път. Не пиша това, за да Ви казвам какво да правите, коя вяра да следвате, или как да живеете живота си. Пиша, защото се надявам, че ще се запитате…отринали ли сте душата си от тоновете неблагородни метали, с които я е затрупал съвременния свят? Повдигнали ли сте златната маска, под която се крие вашето най-скъпоценно притежание? Чувате ли нежния шепот на сърцето? Живеете ли в блаженното щастие, което може да дойде само и единствено от тази божествена среща? Когато свалите златната маска, която Ви разделя от самите вас, целият свят Ви принадлежи…и Вие принадлежите на целият свят. Тази „религия” се нарича ЛЮБОВ, а божеството – сте ВИЕ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *