Уроците на Ин Йога | търпение и осъзнатост

yinnnnn

„Това което е зад нас, и това което е пред нас са дреболии в сравнение с това, което е вътре в нас.”
Ралф Уолдо Емерсън

Йога е научно обоснована система, която (за разлика от религията) еволюира с обществото и се адаптира към неговите нужди. Целта на тази система е еволюцията на съзнанието. Методите за постигането на това са вдъхновени от природата, която винаги се стреми към баланс. Когато той се разпадне, всичко съдейства за възобновяването му. Ин йога се появява в отговор на очевидния дисбаланс както у отделните индивиди, така и в обществото като цяло, а именно – значителното засилване на ЯН аспекта (силната, мъжка енергия; волята, мощта, екстровертността, налагането, борбата – симпатиковата нервна система) за сметка на ИН аспекта у човека (приемането, търпението, отпускането; женското; интровертното и тихо състояние на съзнанието – парасимпатиковата нервна система).

Целта на Ин йога е да култивира у нас качествата, които са се загубили в следствие на постоянният стрес, в който живеем; да ни помогне да погледнем отвъд ежедневното, към вечното; да ни даде възможност да отворим пространство и време за личностната си еволюция. Ин йога ни напомня, че нещата, които си заслужават – идват бавно, и че търпението е велика сила.

Изисква се търпение за навлизане във физическите пози в дълбочина. Всъщност, просветлението не „идва” когато го направим, така че нужда от бързане няма. Йога е в това да бъдем съзнателни, присъствени и удовлетворени независимо къде се намираме по пътя на нашата практика. Парадоксът е, че точно когато сме удовлетворени от позата, в която сме, тя се отваря и тялото ни се отпуска по-дълбоко в нея.

Физиологичното обяснение на това е така нареченият стреч-рефлекс. Той кара мускула, който бива разтяган, да се стяга в противопоставяне на движението. Той се активира ако движението е прекалено бързо, дълбоко и агресивно и се отпуска когато е постепенно. Колкото повече се насилваме, толкова по-лошо става.

Най-доброто, което можем да направим е да спрем на първото място, в което усещаме леко предизвикателство (много преди да достигнем прага на болка) и да задържим там, статични, спокойни, отпуснати, докато не забележим, че усещанията избледняват и изчезват. Постепенно тялото ще позволява все по-дълбоко навлизане в позата и това, което преди сме усещали като предизвикателство, вече няма да бъде такова. Колкото по-дълго задържаме едно разтягане, толкова повече затвърждаваме мястото си в него.

Въпреки това, гъвкавостта не бива да е самоцел на практиката ни. Приемането на позата – такава каквато е, на състоянието на ума и вътрешният ни свят – такива каквито са в момента, води до значителна промяна в мирогледа ни. Необходимо е повече търпение, за изграждането на концентрация и надблюдателност на съзнанието, отколкото за физическия напредък в практиката ни, но труда си заслужава. Когато променим начина, по който гледаме на нещата, нещата които гледаме се променят.

В същността си, практиката е медитационна. В началото дългото задържане на позите отключва хаос в ума, защото ни е непривично да седим и „нищо да не правим”. Постепенно статичната поза и фокусирането на съзнанието в сегашния момент отварят вътрешния ни свят за наблюдение. Спокойно, статично, не-привързано надблюдение над тяло, емоции и ум. Надблюдение над сегащния момент, такъв какъвто е.

Приемането и търпението са качества, които малко хора притежават. Те изискват вътрешен мир и мъдрост. В процеса на практиката се учим, че има моменти, в които трябва да се отпуснем и търпеливо да изчакаме да преминат; и други, в които действие е наложително. В процеса на личностна еволюция трансформираме  безконролната инстинктивна реакция, в обмислено, рационално действие. Отнемайки от властта на инстинктивните реакции над поведението ни, започваме издигането от животинското към божественото; вървим по пътят на мъдростта.

9979_598629416837175_1265142214_n„Всичко, което имате в живота може да Ви бъде отнето, освен едно – свободата да избирате как да отговорите на ситуациите, които Ви се случват. От това зависи качеството Ви на живот. Не от това дали сте били богати или бедни, известни или безизвестни, здрави или болни; а от това как се отнасяте към тази реалност, какво значение ѝ отделяте, какво е отношението Ви към нея и какви състояния на ума ѝ позволявате да отключи у Вас.” – Виктор Франкъл

Йога ни учи да живеем пълноценно – тук и сега. Учи ни, че единственото нещо, което може да се каже, че притежаваме – е сегашният момент; че тук и сега всяко усещане, мисъл и емоция, която изживяваме са истински; че бъдещето е фантазия, а миналото – спомен. Фантазиите и спомените съществуват само в сферата на ума. Йога ни учи, че ние сме нещо по-висше от ума, което може и трябва да го управлява, а не да бъде управлявано от него. Учи ни, че външният свят е проекция на вътрешния, следователно единственият начин да разберем/променим живота си – е отвътре. Ето защо първата ни стъпка е в самоопознаването; и най-лесният път навътре е през това което ни е най-познато; с което сме най-свързани – тялото.

Подвизавайки се постоянно в сферата на ума, ние губим шансът си да бъдем щастливи. Щастието е вътре в нас, във всеки един момент. Щастието е в това да се отпуснем по течението на живота следвайки повея на енергията. Щастието е да бъдем удовлетворени от момента, който имаме, без да обмисляме какво ни липсва. Няма значение къде сме в позата, за да изпитаме радостта от нея.

Ин Йога ни дава шанс да замлъкнем, да спрем да се движим външно и да усетим непрестанното движение отвътре. Да установим емпирично, че единствената константа е промяната и да намерим спокойствие и мир в този факт, изживявайки живота си дъх след дъх; миг след миг.

Откажете се да търсите смисъла и целта на това космическо пътешествие наречено живот. Целта е самото пътешествие!

Автор: Тина